Ден на народните будители
На 31 октомври 2018 г. в Актовата зала на 40 СУ „Луи Пастьор“ се проведе тържество, посветено на Деня на народните будители и на идеята да съхраним родовата си памет. На учениците гостува Здравчо Зравчев, правнук на Райна Княгиня. Пред препълнената с деца зала той разказа интересни факти за живота на Райна Княгиня и представи родословното дърво на рода й. Г-н Здравчев сподели как е било ушито знамето и каква е била неговата съдба. Учениците бяха много заинтригувани от факта, че и четиримата й синове стават офицери и се бият в защита на отечеството.
Гостът подари уникален плакат със снимки на народните будители, който е ценно издание от 1935 г и показва почитта на държавните институции по онова време към будителите.
На празника се породи идеята всеки ученик от училището да изследва родословното си дърво. Ученици споделиха интересни факти за свои предци. Техни роднини са участвали в Междусъюзническата война, в Първата и Втората световна война. В мирно време са строили язовири, дори един от тях като инженер е учасвал в построяването на кораба „Титаник“. Родственици на някои от учениците са издателят Христо Г. Данов, професорът по автоматика и кибернетика Николай Наплатанов, а други са били учители, лекари, земеделци, работници, домакини.
Бе реализирана инициатива, подета на 1 ноември 2017 г. от ученическия съвет – да се препише „История славянобългарска“. Седмокласниците от 40 СУ „Луи Пастьор“ направиха преписа и ценният екземпляр бе подарен на директора на училището, г-жа Антоанета Кръстанова. Тя, много развълнувана, благодари на учениците, каза, че се гордее с тях за проявеното родолюбие и калиграфски умения. Съобщи им, че техният препис ще се пази в музея на училището, а за всеки един от последователите на Паисий бе подготвена Похвална грамота.
Преписвалите Историята споделиха, че са се вдъхновили от идеята, защото това им е дало възможност да опознаят по-добре личността на Паисий. За да бъдат по-близо до онова време, са посетили Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи“, разгледали са част от ръкописа на Паисий Хилендарски, както и други ръкописни български книги и 13. и 16. век. „Възхитихме се на уменията при преписването и украсяването, които са проявявали калиграфите. Това ни даде възможност да общуваме с един труд, чието предназначение е да ни дава уроци по родолюбие“- казаха те.
